автор: Ann

Здравей приятелко,
тъй близка,
а далечна…
Разбирам, че плодиш се,
гледаш си децата…

Градиш и къща,
с осем спални!
Кого ще каниш? Как!?
И кой ще дойде!?
Дели те океана
от приятели
и близки.
Добрувай,
радвам ти се,
но ми липсваш…
Децата си отгледахме,
но...
разделени.
Май друг живот мечтаехме
и друго време…
Е, нищо,
стига ми да зная, че…
добре си.
Пък, ако някога си дойдеш,
у дома,
ще те посрещнем както можем,
по балкански.
С трапеза,
с весели хора,
ти само трябва...
да си дойдеш.