вихър прелетя
отвя есенно листите
срути се тишината
голо птиче изпя
забърза се слънцето
да го облича
прекрачих боса
над разстояния от думи
прередих дните
ръбест белег
расте по кожата ми
неизтрит спомен
пак загубих обувките
балансирам по ръба
въжето късо