автор: Drugata_vmen

Прах при прахта ...
__________________
Пътят на прашинките минаваше,
през слънчевите лъчи и падаха,
вятър понякога го обладаваше,
а те в ритъма му се заиграваха.
Сякаш бяха деца неналудували,
въртяха се, танцуваха в петната,
на слънчеви зайчета вълнували,
очите хорски загледани в небесата.
А после полепнали по пътища,
на калните подметки се премятаха
и този път от кал и въглища,
наметалата си траурни замятаха.
Пътуваха с друмници задъхани,
дори в ноздрите им се завираха
и обратно биваха издухани,
просторите небесни все намираха!