автор: Venis

Някога в една гора,
роб отишъл за дърва.
Ненадейно, точно там
свободата си подготвил сам.

Зърнал лъвче в тревата,
вирнало, горко краката,
че боде го в петата трън,
не лови го ни мир, ни сън.
Напразно не млаял се човекът,
а с усмивка и с ръка полека,
измъкнал от животното бодила
и тъй болката се намалила.

Минали години и веднъж,
на арената извели този мъж
да се бори с някой хищен звяр,
проливайки кръвта си като дар,
за утеха на тълпи безумни,
упойвани с жестокостите шумни.
Когато сганта забушувала лудо,
за оргия готова – о, станало чудо!
Лъвът пред човека кротко полегнал,
лапа нагоре леко протегнал.
Господарят силно бил смаян,
дарил свободата на роба окаян.

Не знам какво ни съдбата крои,
но нека да правим безброй добрини.
Не за някаква специална отплата,
а ей тъй, за лек на душата.
Без да правим тънките сметки,
идват дни и за добри равносметки.