автор: Dokosnata

...Пшеницата във хляб,
хлябът във устата!
Гледаш, но ме гледаш сляп,
защото си забрави някъде душата!...

Прах при прахта, пепел в жарава!
Жарава в камина, огнище в дом!
Тук и там щипка топлина ще оставя!
През деня ще мина с белокосест кон!

Секунда в минута,
минута във час!
Злато в бижута,
злато на нас!

Денонощия в седмици,
а времето не спира да минава!
седмиците стават месеци,
а само броенето ни остава!

Месеците в години,
годините стават векове!
Вековете стават ери бледо сиви,
прелитат с бягащи коне.

Пшеницата във хляб,
хлябът във устата!
Гледаш, но ме гледаш сляп,
защото си забрави някъде душата!

Гроздето на дървото,
избите в бутилки и във чаши!
Детето е жестоко!
Виното е ваше, а пак капките остават наши!

Мирис в нос, вкус във устни!
Сълзи в очи, чувства във сърце!
Души - неземно чужди,
а тяло - то безкрайно мъртво е!

Ту тук малко щипка топлина,
ту там малко щипка обич и нежност!
Заклевам те да гледаш красота
или ти предсказвам тежка орис!

Дърта и разкъсана орисница,
тя плете твоя живот!
Но така и не разбрах дали плете и предсказва твойта златна ризница
или те заклева да си вечен роб!