Имало едно време един първолак. Той бил млад и силен. На отиване към училище праснал такъв тупаник на полицая, който вардел край пешеходната пътека някой да не сгази първолаците, че полицаят хвръкнал чак на покрива на съседната кооперация и счупил три керемиди. Наложило се после да свалят полицая с кран.
Когато потърсили родителите на първолака, се явила една суха, смачкана женица, твърдяща че е майката и че в момента била на работа, защото иначе щели да я изгонят.
Като разбрала, какво е сторил невръстният й син, тя му извъртяла такъв шамар, че той огънала стоманената каса от царско време, която красяла кабинета на директора на училището, понеже не се намирал достатъчно мощен кран, който да я повдигне.
Директорът се ядосал, хванал касата и я хвърлил през прозореца, крещейки категорично на майката, че тая няма да я бъде. Майката се разплакала, а първолакът и директорът се сбили.
Междувременно се явил един работник от ВиК, който започнал да разпитва, кой е хвърлил това огромно желязо и е пробил такава дупка в асфалта, че е счупил главния тръбопровод, който снабдявал Източната Промишлена ЗОНА и сега в училището нямало вода.
- Как да няма вода? - крещяла секретарката. – Цялата маза се е напълнила с вода, а от лавката извират кифли!
Учебните часове били прекратени и всички се събрали да гледат как се бият директора и първолака.
През това време водата станала до колене и работникът от ВиК тръгнал да се измъква незабелязано, преди да се е удавил. Секретарката обаче хо хванала някъде за работния комбенизон и му казала, че докато не спре този теч, няма да си тръгва от тука. Кифлите от мазата започнали да се примесват с лайна от тоалетните на първия етаж.
Майката на първолака хванала за ръка едно дете и тръгнала да си върви, обяснявайки, че тя в това училище едно дете е дала, едно си взима, пък хич не я интересува дали е същото, но някак си успели да я спрат, под претекст, че в този потоп няма как да напусне училището и ще трябва да чака гражданска защита.
Междувременно цялото източно крило и физкултурния салон били пометени от борбата между директора и първолака. Силите били изключително равни, а залозите вече надхвърляли един милион. Хеликоптер на CNN кръжал над училището и предавал он-лайн подробности от бедствието.
Пред американските зрители всичко било представено като кървава драма, с леката заблуда, че кетчупът от потопената лавка, разлял се около училището бил представен за кръв.
Над училището прелетял хеликоптер на гражданска защита и хвърлил един вързоп спасителни жилетки, който за съжаление улучил хеликоптера на CNN и го свалил скоропостижно в училищния двор.
Хеликоптерът се забил в земята и образувал втора яма, която стигнала чак до някакви стари канализации от римско време и благодарение на това всичката вода се отекла в Дунава и нивото му се покачило с три сантиметра, което пък предизвикало наводнения в Румъния на няколко километра навътре в сушата.
Учебният ден в общи линии бил провален наполовина и след като директорът и първолака били разтървани от чистачката, всички се изнесли в западното крило и там се сместили по три класа в учебна стая, за да скалъпят някак часовете.
Първолакът се признал за виновен и обещал повече да не ходи на училище, но на другия ден пак отишъл.
Така в общи линии започнала третата световна война.