Мълчанието
стопи днес
надеждата
и музиката стана
невидима
Някаква тревожност
се настани
на границата -
до която беше
стигнала отломка
земно щастие
Паметта се плъзна...
Невидима ръка
я сграбчи -
затвори в една
къщурка -
където усмивките
не раждат радост
Изглежда съдбата
изхвърли ключа...
Паметта остана
безплодна
Сега търся поле
да засадя
гласа ти
Предкусвам
нови
звуци