автор: MorbidiaMorthel

Тази вечер,както всяка предишна заведението бе препълнато.
В пространството намиращо се в близките няколко метра не можеше да се види нищо и не зарди друго,а заради гъстия тютюнов пушек,обхващащ залата за хранене.Гръмки смехове караха стените да вибрират,а виковете на пияндретата не заглъхваха дълго в главите на трезвите...а те бяха малко.
Мадам Леона всяка вечер трябваше да се разправя с устайката на обществото събираща се тук,за да обсъжда остатъка на мизерния им живот.И ако не беше свикнала,до сега да бе получила инфаркт от разнасящата се воня,представляваща примес от алкохол,ядене и чиста проба натурално-природна смрад,вървяща метри пред вмирисания индивид.
И така в препълнената зала рядко можеше някой да седи самостоятелно.Първо защото сборищата представляваха общи познати и по-голямата част от тях се движеха на групички заедно НАВСЯКЪДЕ и второ...еми поради намерението на лично самосъхранение...Не е много приятно да гушнеш букета,пребит от някой пияница,защото си се втренчвал нахално в него например.Това е общо взето характеристиката на заведението или по-точно на изпълващата я сган.Но хубавото на такива места е,че винаги можеш да срещнеш някой предизвикващ интерес,а „Заведение за бързо хранене-Леона” изобилстваше от такива.
Но както и да е.Навлязла в своя вихър на готвене,сервиране и отсервиране,гостилничката не обръщаше внимание на фигурата застанала на бара.За щастие чиракът на г-жата я забеляза и отиде да я обслужи.
-За вас г...-Томи(така се казваше 13-годишното момче)се запъна с обръщението си,защото не знаеше пола на стоящият пред него.
-Госпожица-отвърна с мек глас фигурата,отметвайки качулката си.-Бих си поръчала купичка от супата,но зелените петна ме съмняват;ориза ми се струва малко твърд,а не искам счупени зъби;червеният цвят на виното ми изглежда съмнителен.Чудя се от кое ли животно е изцедена кръвта!?Бирата ви май е леко престояла;отправям забележка и към „коктейлите”...смея да твърдя,че каливият циенин не е много здравословен.Така че,след цялата тая рецензия,бих си взела чаша вода,от чешмата моля!-доволна усмивка се изписа по нежното,женско лице,оставяйки момчето в застинала поза.
-Р-разбира се-и той й подаде стъклената чашка.
Оглеждайки се,момичето видя в ъгъла на иначе така претъпканото помещение празна маса,като имаше само един мъж там.Запъти се нататък.
-Добър вечер!Може ли да седна тук?-попита тя.
-Само ако искаш-отвърна седящият,който беше забил поглед надолу-и ако си сигурна в това-продължи той.
-Хъх,компанията ви би ми се отразила добре.Пък и това място ми изглежда най-отдалечено от шумотевицата и от ония,дето са решили да се избавят от мъките си,пиейки.
-А питаш ли се към какво те доближава?!Отбягването на нещо те блъска към друго.
-Не ви разбирам.
-И няма да можеш!-вдигайки глава,мъжът погледна момичето право в очите.Неговите сиви,очертани с тъмни сенки се забиха директно в нейните черни-Име?
-Морбидия,а вашето?
-Алиас.
-Интересно..
-Отива ми.Отговаря на същността ми.
-Щом казвате.
-Не го казвам,заявявам го-троснато отвърна Алиас.
За да избегнат нелепото положение,момичето отпи от водата,после попита:
-От тук ли сте?
-Мм,не точно.Аз съм навсякъде.
-Хаха!-засмя се Морбидия,приемайки казанато нашега-Значи обичате да обикаляте света,а?
-Май той обича да се върти около мен-с усмивка отвърна мъжът.
-С какво се занимавате?
-А защо задаваш толкова въпроси?
-Не сте ли чувал за думата „опознаване”?
-Чудел съм се какво е-иронизиращо каза той.
-Странна птица сте.
-Не бях забелязал-закачливо вметна Алиас.Минута мълчание,след което той проговори-Търсач съм и ценител най-вече.
-На какво?-не можа да скрие интереса си момичето.
-На души.
-Занасяте ли ме?-здразнено и в същото време сепната възкликна тя.
-Никак даже.Хей,-провикна се мъжът на госпожа Леона-донеси ми бутилка бира!
След няколко минутки госпожата донесе бутилката и една чаша,леко прашничка.
-Тея мерзавци!Ще ме уморят!-нервеше се тя.-Да ‘зема да затворя веднъж завинаги скапаното заведение...превърна се в нощен клуб за бога!Но горкият ми съпруг,как ли би реагирал на това ако беше сега тук?!Клетият ‘зе че се напи една вечер и пукяся!Какво да се прави,случва се...-Алиас и Морбидия се спогледаха очудено-Но какво ви занимавам,а и работа ме чака.Хайде,тръгвам и ако има нещо само ме извикайте...аз ще съм тук.-и трътлестата фигура се изгуби в пушилката.
-Ще я пиеш ли?- с погнуса попита момичето.
-Не,но е съмнително да стои тук някой,който не е поръчал нищо от заведението.
-Мхм...Та души казваш,а...
-Ами да-най-нормално отвърна той.-Забавно е.
-И в какво точно се изразява това „търсене”?
-Ами,да ти кажа честно не наблягам толкова на търсенето,колкото на пценяването,на вида на стоката и прибирането й.И нека не се обръщаш към мен с „Вие”-вметна странникът-вежливостта е излишна.Та както казвах,вида и сдобиването е важно.Второто е по-лесно.В повечето случаи,сами ме намират-душите де,да бъдем точни.
-Малко се обърках...Тея души,дъра-бъра...странно е,неприемливо направо!
-Хехе,когато ти съобщят,че някой е умрял,също е неприемливо,но свикваш с това,нали?
-Е,да.Но това се изразява един вид като рутина.Не всеки ден ти казват,че търсят души.
-Късмет,к’во да ти кажа.
-Да бе,как не.Та...я ми изясни как точно стоят нещата с намирането и поставянето на оценка.
-Както вече споменах повечето сами ме намират-започна Алиас.-Когато дойдат при мен се извършва един оглед.Колкото повече „щети” така да се каже са нанесени върху душата,толкова по-добре.
-Как така?-недоумявайки попита Морбидия.
-Сега,нека ти изясня нещо.Приживе всички тегоби,нищети,страдания,щастиви моменти се стоварват върху човек,нали така?Всяко едно от тези неща пряко засяга човешката душа.И след като даденият индиивд си отиде от земния свят,неговият живот,логично,бива отнет.Душата му попада при един от нас,като ние сме тези,които правят съответната характеристика.Всичко извършвано по време на съществуването на индивида получава огледален образ.А за „щетите”-когато една душа е повече,тя е вече осъзната,наложените наказания са по-малко.Тоест,премахват се психическите,остават се само физическите.Но когато душата е все още неосъзната,получава акто бонус и вътрешните,тоест психическите наказания-връщане в спомените;изживяване на това,което е било,но стоварвайки се с тройна сила върху крехкото човешкото съзнание;преминаване през всичко отново;усещайки всичко...отново...Забавно,а?
-Не мисля така!Ти не си добре-избухна момичето-напълно си откачил,извратен си!
-Не ме вини,може би това е моето наказание.
-Не ми изглежда да си съкрушен...
-А трябва ли?Нали вие хората се стремите именно към това-прикриване на истинските чувства.
- Не всеки-възрази Морбидия.
-Повечето.1 на 100 000 са изключенията.Да ти кажа-започна с андсмешка-жалки сте!
-Ти също-каза тя,отпивайки от водата.Острият поглед на мъжа се заби в очите й,пробождайки я.
-Мислиш ли,че казаното афектира върху мен?-попита Алиас все още втренчен в момичето и въртящ празната чаша-Мислиш ли,че това би ми повлияло?
-Ти ще кажеш-и усмивка се изписа на лицето на Морбидия.
-Хей,момиче,харесваш ми!
-Не мога да отрека,че грабваш вниманието...както и моето.Хайде да излезем отвън,шумът почва да ме дразни-предложи тя.
-Съгласен!-той хвърли две златни монети на масата и напускаха тежката атмосфера.
Навън беше спокойно.Небете бе чисто,и както обикновено при пролетните нощи звездите бяха наизлезли.Не далеч от заведението имаше рекичка,двамата отидоха нататък.След настъпилото кртакто мълчание Алиас заговори:
-Осъзнаваш в какъв свят живееш,нали?-загрижената нотка в гласът му лесно се долавяше.
-Мисля,че да.Но никога не е късно някой да ти го каже-Морбидия се обърна към странникът и хвана ръката му.-Истина ли е всичко,което каза?
-Истина е.
-Харесва ли ти това,което правиш?
-Май да,или поне така съм свикнал да го приемам.С времето всеки се присламчва към нещо.
-Не ти ли дадоха избор?
-Избор на какво?
-Да живееш нормално-отвърна момичето-а не да носиш тези окови.
-Така ми е добре-каза Алиас,стискайки силно ръката й.
И отново тишина.Тежка,бавно отминаваща,широко разстилаща се.
-Трябва да вървя-внезапно каза мъжът.Той пусна Морбидия,целуна я по челото е се заотдалечава.
-Чакай!-провикна се тя.-Не ми каза какво представляват другият вид души...Тези,които сами те намират.
Обръщайки се Алиас й каза:
-Ще те помоля само за едно,да погледнеш във водата.Какво виждаш?
-Моя образ...
-Удовлетвори ли ти отговора?

И той изчезна...