Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 0
Всичко: 448

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЯпонски легенди – Принцесата и Mорският дух
раздел: Приказки
автор: Caniko

Там, далеч на изток, в страната на Изгряващото Слънце, недалеч от днешната столица Токио, на брега на залива, се намира шинтоиският храм ХашириМизу. Стръмни стълби ни отвеждат в градина с вековни дървета.
До храмовия извор, в прегръдката на бяла магнолия се е сгушил монумент с изящен барелеф. Не можех да откъсна поглед от миловидното лице на девойката в молитвена поза. Тя стоеше на морското дъно, а вълните разпиляваха дългите й коси.
Един монах се приближи и тихо ми каза:
- Това е принцеса ОтоТачибана. Хилядолетия са минали, но как ли би могло да се забрави?
Погледнах го с умоляващо очакване да продължи. Приседна до разцъфналата азалия, притвори очи и ме пренесе назад във времето, в епохата на легендарните японски императори.
****
По онова време в страната върлуват бандите на двамата братя Кумасо и Такеру. Те подстрекават хората да не се подчиняват на законите и да не почитат властта. Страната се нуждае от мир и спокойствие, а тронът от сигурност. Принц Ямато, вторият син на дванадесетия император, приема да изпълни тежката мисия да извоюва така желания мир. Той е храбър, със завидна мъдрост и самообладание. Няма войн, който да е по-подходящ за справяне с размириците. Веднага след церемонията за обявяване на пълнолетието му, започва трескава подготовка за първия му военен поход. Съпругата му, принцеса ОтоТачибана, е неотлъчно до него. Свързва ги не само страстната любов. Те изпитват силно духовно единение и привързаност. Двамата посещават храма в Исе посветен на Богиня Аматерасу - Богинята на Изгряващото Слънце и родоначалник на императорската фамилия. На първия император Аматерасу е дарила огледало, скъпоценен камък и меч. Тези три съкровища са емблематични символи на империята и ревностно се съхраняват от незапомнени времена. След като отправя молитви за покровителстване, Ямато получава свещения меч като талисман за непобедимост, а принцесата - красиво кимоно за спомен.
След първия си поход принцът се завръща триумфално в столицата. Всички земи в северните провинции се радват на дългоочаквания мир. Битката е спечелена с военна хитрост. Убежището на бандитите е в планините – стръмни и трудно проходими. Не е възможно да се проникне в лагера им без да бъдат забелязани. Ямато и ОтоТачибана решават принцът да се преоблече като жена и да се промъкне в леговището на разбойниците. Планът успява и Ямато влиза в директна битка с предводителите на бандата, привлича вниманието на стражата и лагерът е превзет.
По време на следващия поход, в желанието си да съкратят обратния път към дома, няколкократно се озовават в трудно проходими местности. Попадат и на засада от група оцелели разбойници. Когато навлизат в обширна тревиста местност, разбойниците подпалват тревата от всички краища едновременно. Настъпва истински огнен ад. Принцеса ОтоТачибана застава пред войниците и ги убеждава, че Богиня Аматерасу няма да ги изостави. Убеждава ги да запазят самообладание и да следват своя предводител. С помощта на свещения меч Ямато успява да прокара път и всички са спасени. Храбростта и решителността му им помагат да се приберат живи и здрави. След пищното посрещане на победителите, принцеса ОтоТачибана се оттегля в покоите си. Тя е изморена, кожата й е загрубяла от дъжда и вятъра. Има нужда да си почине и да се възстанови. Ямато като че ли я забравя. Опиянен от славата и придобитата власт се отдава на бурни веселия и безгрижие. До ушите й достига мълвата, че принцът е успешно ухажван от красавицата Миязуко. В безсънните й самотни нощи се прокрадва мисълта да се завърне в дома на родителите си. Баща й ще е доволен. Той не е съгласен да бъде съпруга на Ямато, защото знае, че принцът е обречен да бъде войн. Да си иде в имението Ходзуми …. Каква примамлива идея! Но има ли право на това? Осъзнава, че не е просто съпруга, тя е съпруга на сина на императора, а това преди всичко е дълг. В тия дни стаята й се изпълва с картини пресъздаващи важни моменти от живота й. Нейната компаньонка Мива успява тайно да ги покаже на принца. Щастливите мигове от сватбения ден са следвани от не по-малко щастливи преживявания. Той е очарован от милото откровение. Тогава Мива му показва разпилените по пода скици. Колко тревога, каква болка струи от тях … Смазващо чувство за вина сломява сърцето му.
- Отохиме, моя Отохиме … - така я наричаше в онези щастливи дни. - Отохиме, къде си? Обичам те! Къде си, скъпа Отохиме?
Тя е там, край реката. Ямато отправя гореща молба за прошка.
- Как ли бих могла да върна изтеклата вода, как ли бих могла да откъсна тези дни от реката на живота си? С моята любов ще ги отмия, но само тя не стига …
- С моята страст ще ги изтрия, о моя Отохиме.
…………………
Не след дълго, императорът се разпорежда синът му незабавно да потегли на нов поход. Битката ще е тежка. Любовта и чувството за дълг помагат на Отохиме отново да застане до своя принц. След като преминават планините Сагами, за да достигнат до Кадзуса се налага да пресекат протока свързващ двете морета. Войниците се страхуват да навлязът в морето с малките рибарски лодки и салове. Поглеждайки водната шир, Ямато гръмогласно се провиква:
- Това ли море ви плаши? Та то е толкова малко, че бихме могли да го прескочим.
Смело навлиза с лодката си в протока. Но щом стига средата, внезапно се разразява страхотна буря. Грохот и мълнии раздират небето. Над гигантските вълни се носи тържествуващият кикот на Морския дух. За обидното си незачитане на неговата мощ Ямато трябва да заплати с живота си. Тогава Отохиме облича кимоното, което получи като дар при посещението им в храма на Аматерасу, и се изправя срещу бушуващото море:
- О, всемогъщи Дух на моретата и океаните, аз слизам при теб да измоля спасението на принц Ямато. Дай му прошка и му помогни да изпълни благородния си дълг.
Морският Дух притаява дъх пред саможертвата на прекрасната принцеса. Поема я в прегръдките си и я отнася в най-красивата коралова градина. Грациозни нимфи разпиляват косите й, измиват краката й и тя става една от тях.
А принц Ямато е изумен от внезапното стихване на бурята и попътния вятър, който понася лодките им към отсрещния бряг. Доволен от този невероятен преход търси Отохиме да сподели радостта от успеха си. Но вместо нея намира прощалната й поема. Не може да повярва! Значи това е била цената на неговата самонадеяност и безразсъдство!? Цената !!!
- О, Боже, заслепен от победите си аз съм престанал да бъда разумен! Кълна се, ще изкупя вината си!
Всички в двореца се готвят да посрещнат победителите. Красивата Миязуко подготвя сватбеното си кимоно. Напразно очакват завръщането на принца. След похода той посещава храма в Исе и връща в императорската съкровищница свещения меч. Дава обет да построи храм посветен на принцеса ОтоТачибана. Когато храмът е готов, в деня на неговото освещаване до извора се появява монумента с красивия метален барелеф. Казват, че е творение на самия Морски Дух.

***
- А вярно ли е, че душата на принца се е вселила в голяма бяла птица? – плахо попита малчугана до мен.
Монахът се усмихна, изправи се и бавно се отправи към храма. Аз извадих бележника си и започнах трескаво да записвам разказа му. Неусетно дворът беше опустял. Една бяла птица долетя и кротко кацна на най-близката клонка … Време беше да затворя бележника и да ги оставя сами.


Публикувано от valka на 18.10.2008 @ 14:30:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Caniko

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

06.08.2021 год. / 04:17:52 часа

добави твой текст
"Японски легенди – Принцесата и Mорският дух" | Вход | 5 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Японски легенди – Принцесата и Mорският дух
от Ufff на 18.10.2008 @ 16:13:43
(Профил | Изпрати бележка)
Значи - време е за следващата приказка;)
Благодаря за тази!


Re: Японски легенди – Принцесата и Mорският дух
от Caniko на 18.10.2008 @ 16:29:57
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Мили приятели,
Ако прочетеното е породило желание да видите барелефа,
може да отворите:

http://picasaweb.google.com/Canka.Shishkova/Otohime#

Благодаря!


Re: Японски легенди – Принцесата и Mорският дух
от betina на 18.10.2008 @ 18:17:00
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна легенда, Caniko! Захласнах се като малко дете...
Видях и барелефа на Ото. Сърдечен поздрав!


Re: Японски легенди – Принцесата и Mорският дух
от Hely на 18.10.2008 @ 23:39:00
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Благодаря за легендата. Видях и барелефа.
Поздрави, Цанико!


Re: Японски легенди – Принцесата и Mорският дух
от Drugata_vmen на 19.10.2008 @ 10:17:49
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса тази японска легенда.
Прилича повече на притча ...
Поздрави от мен и от Другата в мен!