автор: meri2505

Стоиш на брега , поглед втренчил –
бляскат, бляскат мечтите запалени,
а то свойте сини ръце разперило –
иска му се да те погали…

Колко дълго си чакал мига
на тази - необикновената среща –
вървиш, вървиш по брега ,
а те си викат – “ Хмм… изгубила нещо!”

И така е ,само че дето Нещото
много трудно се намира
и за разлика от предметите, вещите,
То - от душите извира!

05.07.1990 г., с.Равда