автор: meri2505

Когато деня уморено притвори очи
и от свойте мечти се събуди тревожния мрак,
когато във здрачно море се окъпят звезди,
аз потеглям със устрем на тичащ към бъдното влак!

Когато деня се усмихне на слънцето сутрин
и земята потръпне от гъдел на топли лъчи,
когато цветята се будят във ведрото утро,
тогава се раждат и моите нежни творби!

Тогава, когато будните мисли танцуват,
Тогава, когато душата ридае ранена,
Тогава, когато моите чувства бушуват,
Тогава се чувствам отново,отново родена!

06.07.2007г., Велико Търново