Писък за начало.Първо с нисък,после с повишаващ се печален тон.Кандидати много,подходящи само един.
Ридания навместо припев.Повтарящи се след първи,трети и последен стих.
За края тишина,подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът;осовен свирещ инструмент-крехката душа.Музикантът е съдбата,а животът-строгият диригент.
Пауза,след което старт отново.”Колко дълго ще продължава тази песен?”,”А колко ще живееш?”.Изцъклен поглед,втренчване в праззнотата,задвижват се частичките в главата.
Аплодисменти за неповторимото представление,на животът единственото произведение...