Електрически камък затиска гърдите ми,
ангелски понятия - измислени,
в мислите ми летящи нахоландени,
като баба Хола и ленените и валма,
литнали КЪМ ТЕБ!
Заключвам стаята
на моно спектакъла си,
спектрално клоня към червеното,
а в траур е тялото ми,
БЕЗ ТЕБ!
Воайорът без бинокъл,
и съгледвачът
и следотърсачът
ми липсват В ТЕБ!
Като прорасляк в сърцето ми,
плевел е,
чувството на липсата,
сякаш ме гипсират,
цялата,
като пашкул на какавида.
Излюпя ли се в твоята сутрин,
ще съм пеперуда сънувана,
а ти ще си моето синьо
в розовото и жълтото,
време за нас!