автор: meiia

Не си ли виждал черни лебеди на сухо,
не си ли развенчавал вечни символи !
Да тръгне любовта ти в уличката глуха
и като блудница през рамо да ти кимва.
Да ти строшат нагеждите със сто тояги,
да се озъбват псета от любимите дворове,
лами към нежността ти шии да протягат
и да не можеш с наглостта им да се бориш.
Да задушават с примки неродени думи,
да те разплитат като възел от въпроси,
да те купуват и продават с дребни суми,
сребърници някой за душата ти да носи.
Във мрежа,плетена от хищните рибари
да се заплитат всичките ти истини,посоки.
Огньовете ти в нечии огнища да догарят,
а ти да зъзнеш сам и да политаш от високо.
Не си ли бил за миг поне така разнищен
и от предателски целувки да ти е горчало!
Да се събуждаш сам и да не виждаш нищо.
И в края да започваш всичко отначало.