Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 709
ХуЛитери: 3
Всичко: 712

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian
:: mitkoeapostolov

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта(без заглавие)
раздел: Поезия
автор: Silver Wolfess

Животът спря да скита. В кротък сън
на припек пукат сухите му кости.
Откъсва се. Листо е. И навън
по птичи се надига да проходи.
Две ябълчици стиска във ръце.
Ухаят диво - грях и женска хубост.
Да имаше кому да ги даде,
а няма даже с кой да си продума.
И кой да викне на изпроводяк?
Коза поне подире му да вресне.
Очите му изпразват се от свят.
Душата му е жива - като песен.
За сетен път над нивката кръжи,
смален по детски в скута й се гушва.
Сега е дъх на есенни треви,
напролет ще се върне в пеперуда.

17.10.2008


Публикувано от hixxtam на 17.10.2008 @ 16:45:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Silver Wolfess

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Рими с ..ив
автор: LeoBedrosian
544 четения | оценка 5

показвания 44069
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"(без заглавие)" | Вход | 16 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: (без заглавие)
от Dimi на 27.10.2008 @ 19:54:51
(Профил | Изпрати бележка)
Ако има още за казване, нека животът го каже! Много хубав стих, Лили!


Re: (без заглавие)
от mariniki на 25.10.2008 @ 22:26:41
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
две ябълчици...някой ми подава...и ухая на грях и на жена...
красота е...красота...


Re: (без заглавие)
от Liulina на 25.10.2008 @ 17:48:52
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
http://www.vbox7.com/play:a7714143


Re: (без заглавие)
от copie на 17.10.2008 @ 18:06:04
(Профил | Изпрати бележка)
ами то какво заглавие...
Животът спря да скита. В кротък сън
на припек пукат съхите му кости :(
даже не знам дали това не е всичко :(
Ех, Лили... напролет, казваш?
Аз казвам - поезия!


Re: (без заглавие)
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 17.10.2008 @ 18:28:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много силно, много истинско! Финалът направо забива!Дано да дочакаме пролетните пеперуди!...


Re: (без заглавие)
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 17.10.2008 @ 18:48:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Лили, за кой ли път се убеждавам,че си магьосница на стиха!!!Много човешка, изстрадана поезия, коята не те оставя да бъдеш безразличен,а те стяга за гърлото, разбърква душата,и все пак- от нея светлее душата!...Прегръщам те отдалече-Че


Re: (без заглавие)
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 17.10.2008 @ 19:36:53
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова одушевен е твоят Живот, че усещането за него е живописно. Поне няколко картини изпъкнаха пред взора ми. Рисуваш с думи състояния, които са на границата на доловимото и недоловимо, необяснимо дори. И същевременно някак пасторално простичко и ясно ни внушаваш усещането за живота есен, когато започва тихата част на кръговрата. Много добро боравене с езика! Четях и се радвах на това! Беше удоволствие!:)


Re: (без заглавие)
от ASTERI на 17.10.2008 @ 20:41:32
(Профил | Изпрати бележка)
Когато искаш да болиш – БОЛИШ!
ПОЗДРАВИ!


Re: (без заглавие)
от zinka на 17.10.2008 @ 20:45:38
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки ред е истински, парещ и вледеняващ едновременно...

МНОГО ДОБРО!!!!

ПОздрави ! :)


Re: (без заглавие)
от Marta на 17.10.2008 @ 21:01:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Днес прочетох сериозни стихове в сайта! ( и някак разговарят помежду си)

Ще се, Лили!


Re: (без заглавие)
от kristi на 17.10.2008 @ 21:51:02
(Профил | Изпрати бележка)
До следващата пролет, лили... домоседните скитници все си мечтаят за пеперуди...
Не, не е прочит на написаното от теб. Гредоредът нещо изскърца отгоре ми.

Поздравления за този стих!


Re: (без заглавие)
от theheart_ofthefire на 17.10.2008 @ 22:18:43
(Профил | Изпрати бележка)
не те изпускам!


Re: (без заглавие)
от regina на 17.10.2008 @ 23:33:35
(Профил | Изпрати бележка)
Прелест!
Приковаха ме двете дъхави ябълчици, и усещането за тиха тъга...но знам, че ще бъде напролет!...Пеперуда, или метличина, но ще бъде!
Адмирации, Лили, пак прекрасен стих!


Re: (без заглавие)
от vrabets на 18.10.2008 @ 19:12:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много болят тези очи изпразнени от свят Лили, но хубаво е че има пролет, нали? А напролет всичко започва отначало ... размисли ме !
:) Здравей!


Re: (без заглавие)
от dandan на 19.10.2008 @ 11:09:55
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова е истинско, че чак усещам дъха на ябълчиците, тревите...

Ще се върне, разбира се.

Поздрави, Лили - уютно е в стихотворението ти.


Re: (без заглавие)
от Evanescence на 30.12.2008 @ 11:38:16
(Профил | Изпрати бележка)
Аз... просто нямам думи. :х