ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: ygs_79
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14168
 Онлайн са:
 Анонимни: 358
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 358
 |  Разпадам се:
едната ми ръка – в морето,
на рамото на мой приятел,
отрекъл се завинаги от сушата;
а другата остана в пазвата
на моето обичано момиче,
венчало се за рака на гърдата;
ушите си отидоха с баща ми
да слушат неизпълнени съвети;
очите ми блуждаят в планината,
която ме роди и изостави…
Разпадам се:
езикът ми говори с остарели думи;
краката доизносват старите обувки;
закърпеното ми сърце ломоти
по стръмния баир на ново време;
дробовете ми скърцат сред обоза,
превозващ мъртви и ранени
в безсмислените минали войни…
Събирам се:
ръцете ми затварят кръг над океана;
ушите ми дочуват шепот от звездите;
очите ми са зорки микроскопи,
насочени към тайните на битието;
а от сърцето ми се точи нишка от коприна,
оплита ме в съдбовна тънка мрежа;
животът ми се свива до ядро на клетка,
която моя генетичен код ще помни;
събирам се, увивам се в пашкула,
сънувам полета на пеперуда.
Публикувано от alfa_c на 17.10.2008 @ 13:31:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пашкул" | Вход | 17 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пашкул
от k2 на 18.11.2008 @ 09:39:14
(Профил | Изпрати бележка) | "Семпер идем, семпер фиделиус" - май така звучеше на латински и доколкото си спомням означава "Винаги верен, винаги същия".
Животът е винаги верен на себе си, винаги същия - Живот.
До последното разпадане, след което не е ясно дали ще остане дори само малко ядро с код.
Дано полетът на пеперудата си струва усилието да бъде сънуван.
:)))))) |
]
Re: Пашкул
от roza1 на 17.10.2008 @ 13:33:51
(Профил | Изпрати бележка) | ушите си отидоха с баща ми
да слушат неизпълнени съвети;
Целия тект ми хареса,но... това
особено!!!
поздрави!:)
|
]
Re: Пашкул
от copie на 17.10.2008 @ 19:59:41
(Профил | Изпрати бележка) | Но пък ако беше ги слушал, пак щеше да съжаляваш...
Тъжно, но вярно.
Хубав стих! |
]
Re: Пашкул
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 17.10.2008 @ 13:55:56
(Профил | Изпрати бележка) | Така се пренарежда пъзела на душата, след разпадане, което е равносилно на осъзнаване, на отдалечаване една от друга частите на цялото, разхлабване на връзките заради новата им гъвкавост и укрепване. Здравословен разпад, макар и малко тъжен, но неизбежен. Космичното си преправя път в нас по нелесен, но много красив начин. Себесътворяване, себенамиране и преосмисляне като при медитация. "а от сърцето ми се точи нишка от коприна"-тази нишка напомня нишката на Ариадна. Обходил космоса на душата си и на живота си, героят се връща в ядрото на нещата, които го крепят и му дават свобода, но и усещане за сигурност и принадлежност към обичта. Полетът на сякаш космичната пеперуда много умело рисува това. И накрая още едно важно Познание носи в себе си лирическият герой: равностойността на клетката и безкрая в контекста на душевните категории.
|
]
Re: Пашкул
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 17.10.2008 @ 19:11:00
(Профил | Изпрати бележка) | Висока чест!
Но не знам как ще се справя. Не всеки път успявам да мисля качествено, зад монитора ми е някак "защитено", а пред публика...нямам дар слово:)))
Благодаря ти!
Поздрав!:) |
]
Re: Пашкул
от DeAndrade (ros98@abv.bg) на 17.10.2008 @ 14:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | | "Разпадам се" е страхотно, меко казано! Но "Събирам се" хич не ми стои. Аз ще го чета само до разпадането! Браво! |
]
Re: Пашкул
от Den i nosht на 17.10.2008 @ 15:15:06
(Профил | Изпрати бележка) | закърпеното ми сърце ломоти
по стръмния баир на ново време;
.....................................................
дано е здрава кръпката-
да сещаш още тръпката!
поздрав:) |
]
Re: Пашкул
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 17.10.2008 @ 18:34:20
(Профил | Изпрати бележка) | | много мъдро, много изстрадано.Поздрав за великолепното стихотворение!И пожелание да продължаваш със събирането! |
]
]
Re: Пашкул
от betina на 17.10.2008 @ 19:49:26
(Профил | Изпрати бележка) | Човешки живот... прекрасен е полетът на пеперудата - като венец...
Моите уважения, Горски, прекрасен стих! |
]
Re: Пашкул
от zinka на 18.10.2008 @ 14:00:14
(Профил | Изпрати бележка) | Събра ми очите, Горски !!!
Браво !!!!!!!!!!!!!!
|
]
Re: Пашкул
от kristi на 18.10.2008 @ 17:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | Така се разпада човек, който е изкърпвал сетивата си, за да оцелеят.
Събирането е друга приказка. Де да можехме всички да се увием в пашкула, в който сънят е полет на пеперуда...
Блуждаеща и търсеща, и ненамираща се, помахвам ти, горски. |
]
Re: Пашкул
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 18.10.2008 @ 17:22:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | животът ми се свива до ядро на клетка,
която моя генетичен код ще помни;
Ще има пак прераждане, ще има...
Една ръка, загребала морета,
а другата - прегрърнала борове,
едни очи, кръжащи със орела,
едно сърце във обичната мрежа,
изплетена с дъха на пеперуда...
Поздрав за прекрасното стихотворение, Горски! |
]
Re: Пашкул
от anonimapokrifoff на 19.10.2008 @ 11:45:14
(Профил | Изпрати бележка) | | След като се съберем, какво друго ни остава, освен да очакваме следващото разпадане? Поздравявам те за стихотворението! |
]
Re: Пашкул
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.12.2008 @ 18:02:17
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав на закърпеното ти сърце, което може да пише такава поезия!
И наздраве за победителя в конкурса! |
]
Re: Пашкул
от nichija на 02.01.2009 @ 01:15:45
(Профил | Изпрати бележка) | Жив и здрав през Новата, писателю, поете!
Разпадай и събирай се,
увивай се в пашкула...
Сърцето ти, доброто,
Свила още дълго да преде -
за полети красиви...
за полети с криле на пеперуда!
За много години gorski!!!
Поздрави!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
