Колко пъти ти и е минавало през ума да избягаш от вкъщи, без значение дали имаш къде да отидеш? Нямаше смелост? Защо?
Живееш от толкова малко време, а вече всичко ти омръзна?
С какво нежелание излизаш сутрин рано? А с колко по-голямо нежелание се прибираш, Безценна?
Душата вече е толкова изморена и боли... Боли дори когато дишаш.
Натоварват те там където отиваш сутрин рано... Натоварват те там където се прибираш, там - на мястото, което наричаш свой дом.
Твоят дом, Безценна... Мястото където искат думата ти, а не ти я дават... където също не можеш да намериш свое кътче... тишина... спокойствие...