автор: mariq-desislava

Стърготинено,
нескопосано
пети петли вече пеят
Маносано е утрото
и в празнотата му
слушам безкрая
как се гърчи
и за мене пита
Не ме интересува,
че на тъмнината се вричам
В скоби таласъмени
затворих пъстрите си чувства
и излъчвам на честотата
на твоите захлупени въздишки
Балсамирана е кротостта ми,
но ти изцели я,
с изпохапаните си устни изпий я
Недей, не ме изпускай надолу
по стръмното утре
Държиш ме само за вкочанените коси
Реката ме чака
и незаинтересовано ври
Мостът ще издържи ли натиска
на две измачкани тела?
Всъщност, чакай!
Май не ми се скача
Не плачеш, нали?
Много са дълги очите ти
Защо не ги виждам?
От затуленото дъно ще е
Дали?