автор: mandir

(моят принос към антиутопичната вълна)

Днес е първи октомври 2019 година – на този ден преди седемдесет години великият кормчия Мао, когото впрочем вече почти никой не си спомня, обяви учредяването на Китайската Народна Република, която, ако перифразираме Волтер, нито е китайска, нито народна, нито република.

Няма да скрия задоволството си на днешния ден, както ще го сторят повечето колеги, за които събитията от последните две години не бяха така доходоносни. Повишиха ме много – от три дни ръководя байпасния възстановителен фонд за Балканите и Мала Азия. Не знам дали ме номинираха заради качествата ми, или заради произхода ми и познанията за особеностите на онзи забутан край – татенцето се е пренесло в USA в далечната 1997г., когато всичко, що е читаво и с ума си, се е изнасяло в паника от там – но все пак съм само на двадесет и вече разполагам със собствен дизайнерски апартамент с два Реноара по стените, както и с годишна заплата колкото БВПто на онази загубена страна, която тати нарича родина. Това все ще да значи нещо, нали?

А баща ми е идиот. Беше идиот, Бог да го прости. Още когато пламнаха босфорските войни, след като нашите войски се изнесоха от Ирак, реши че имал дълг към онази дупка България, чието единствено занимание изглежда е било да си тормози талантите и да ги пъди от пределите си, остави ни с мама и сестричката ми на грижите на компанията и хукна като доброволец да си лее кръвта там. Явно шефовете му са го ценели, защото в тежките години преди големият жълт брат да постави цяла Азия под контрола си, ние не чувствахме такава нужда, като останалите американци, а може би и сегашното ми положение е някаква благодарност към човека, създал техническия праобраз на троичния код и процесорното сито. Във всеки случай вече напълно е мъртъв - със смъртта на героите наистина, но какво ли пък значи това... Успял да съоръжи някаква изпаднала българска част с нови системи за връзка и контрол в обърканите времена, когато държавите там се разпаднали и отделни банди български и турски мародери си оспорвали пустата земя, а руските хеликоптери пържели с напалм и едните и другите, натоварил ги на шлепове, изсипали се в Мала Азия и три месеца се държали в пълно обкръжение, докато довтасат танкистите от Казашкия съюз за да освободят порядъчно оределите герои. Подочух през каквото можеше да се улови от останките на нета по онези земи, че командирът на мъртвешката бригада – така се казвала мародерската му групичка заради кокардите с Веселия Роджър – е станал истинска легенда за онези аборигени, ала е известно, че народът помни най-много 150 години. А пък той ще е мъртъв цяла вечност.

Но китайците – те да са живи!!! Това е най-великата нация. Когато светът се гърчеше във финансови кризи, тяхната олигархична власт спаси реда. Китайските филиали гарантираха вземанията и производството на почти всички големи компании заради растящото значение на мизерното им собствено участие. Спасиха реда, развивал се през целия двадесети век и заплашен точно преди началото на новата ера. Жертват комфорта на собствените си граждани, собствения си стратегически интерес, в името на всеобщото проникване на глобалния свят. Не можаха да се справят само със старите диваци от Русия, онези изпържват всеки, който опита да прекоси Амур. Но Русия вече нищо не значи за света – само газът за бунището, наречено Европа, напомня за съществуването й. За сметка на това преди година жертваха собствения си икономически растеж и предприеха разорителната окупация на страните от ОПЕК, за да стабилизират цената и доставките на петрол, за да спасят глобализацията. Пак тяхното настъпление към Суец и Дамаск сложи край на Босфорските войни и даде начало на възстановяването на аборигенската родина на баща ми и моята шеметна кариера. Как да не си им благодарен!!!

А метежа на черните Пантери? Преди три месеца чернилките разбъркаха юга, направо беше малка гражданска война. Правителството беше замислило разделяне на страната на пет и всеки да се справя сам. Китай гарантира доставки на всичко за всяка от малките USA, но после предложи собствените си войници, ако US Navy ги превози до континента. Бяха просто радост за окото – безкрайни редици войничета плъзнаха на тънки колони из страната и носеха ред и евтини стоки. Правителството им отстъпи няколко бази и закупи присъствието им срещу някакви смешни наши отстъпки. Днес ще се състои парада на признателността – пред сградата на ООН президентът и генералният секретар ще приемат безкрайната колона жълтурковци, спасителите на новия световен ред – реда на свободното движение на хора и капитали до всяка точка от планетата. После китайският главнокомандуващ ще изрази своята признателност към нацията – основател и стълб на този ред – великата американска нация. Във фоайето сме поставили огромен TFT екран, за да не пропуснем финалния акорд в стария свят.

* * *

„Днес сме свидетели на един свят, управляван не чрез сила, не чрез принуда, не чрез покорство. Светът е управляван от поредици електронни импулси, които предизвикват на едно място растеж, на друго стагнация и даже упадък – жълтуркото наистина изглеждаше величествен – но даже те се управляват от две други сили, всепроникващата алчност и стресът, породен от нея. Не е в сила на отделния човек да се пребори с тях, те го заливат отвсякъде, у дома, на работа, през прозорци през витрини и картини. Преди седемдесет години председателят Мао се опита да предпази страната от тях, виждайки как отровата им вече е разяла СССР. Великият водач Дън Сяопин разбра безполезността на тази мярка и приложи плана, чийто венец ще положим днес. Дън просто рещи да даде това, което враговете искат от нас в дози, които да ги отровят. Отделни анализатори предупреждаваха за опасностите на прекомерната спекулация с финансите, но никой не повярва на тези Касандри, или просто искаше да е последният, взел облаги от ситуацията, а след него ако ше и потоп. И потопът започва. В момента част от моите войници разрушават сървърите на световните банки, а друга товари златото на форт Нокс, което ще вземем като отплата за годините, в които Китай издържаше света. Поднебесната империя няма претенции към никой народ за нищо, нека народите, които преоткрият в себе си добродетелта, доминират и властват”.