автор: Blaze

Музиката, казват, е начинът, по който звучат чувствата.
Тя е една история, един разказ. Понякога весел,
понякога тъжен. Понякога просто звук, който сам трябва да определиш, сам да отведеш сигналите към някой кът на душата. Може би ще разрушиш някоя паяжина от емоции, ще си спомниш за някое добре забравено място в себе си. То някога може да е било тайното ти скривалище за чувства, за истини или просто място, в което да се усамотиш. А може и да ги отведеш към вихрещите се душевни частици, към настоящите вълнения и да оставиш вълните да интерферират свободно с твоите. А може би някои резонанси няма да ти харесат. Някои от тях ще провокират очите, дишането, сърцето ти. Някои ще разбереш, други ще обикнеш, а трети няма никога да приемеш. Музиката, която от древни времена е част от всички нас. Която ни свързва, сближава, която ни говори за миналото, за настоящето, за бъдещето и за това след бъдещето. Музиката, която е едновременно във и извън нас. Заслушай се дори само във вятъра. Спри за момент и чуй лекото плъзгане в тревата, застрашителното шумолене в дърветата и нотите на тишина след това. Заслушай се и ще чуеш неговия разказ. Може би няма да ти хареса тази музика. Може би няма да го разбереш. Но той ще продължава да ни разказва.