автор: Dokosnata

...Неразбрана ,чужда и така сама
се опитва да е нежна...


Бяла ,красива кралица
с мъртво-кафяви очи.
Денем и нощем тя тича,
денем и нощем не спи.

Снежна кралица с отровни устни ,
със снежнобяло лице.
В златиста пшеница тя търси
свойто вледенено сърце.

Заспала ,горда кралица с дълги ,кротки бедра.
С очи потънали във бездна.
Неразбрана ,чужда и така сама
се опитва да е нежна.

Убийствено жадува ,с ярост гледа!
Всичко ,което иска получава!
Тя наказва,тя преследва!
Тя краде и те продава ,тя нищо не оставя!

Червена ,кървава женица обляна в чужди сълзи ,
но я гледаш все така красива.
Тя спасява ,тя прощава дори
с душа превърната във зима.

Тъжна ,нагла принцеса ,лицемерно усмихната
тя те целува вкусно и влудяващо с отрова.
Гледаш я стои на пода тъй притихнала,
знак не виждаш от онази злоба.

Силна ,шеметна ,неженена вдовица
плаши бури ,търси нова жертва.
Гледа те и тя през мрежеста усмивка.
Праща те с очи към свойта бездна!

Умна ,отмъстителна и толкова изобретателна.
Можеш ли да я спреш?
Силна ,възхитена ,ала толкова изстрадала!
Повярвай ,ти няма да й се опреш!

Страстна ,нагримирана и подла тя се учи!
Тя превърна свойта болка в сила!
Тя беше слаба ,но сега получи
нов живот ,във който не е мила!

Нова ,трудна и объркана ,но справедлива.
Тя те издърпва ,тя те събужда!
Тя те оставя във възторг ,а после те разбива!
Но никога не си призна ,че от друго има нужда...