автор: rozix

-Бременна сте, може би в третата седмица – каза ми докторът, докато си сваляше ръкавиците.
-Каквоооо? Сигурен ли сте? – извиках аз и скочих от гинекологическото магаре.
-Още е рано да сме сигурни в каквото и да било. След две седмици трябва пак да дойдете на преглед, тогава нещата ще са по-ясни.
Усетих как ме облива студена пот – бяхме си легнали всичко на всичко веднъж и ето, че белята беше станала. Моментално ми се прииска да запаля цигара, всъщност прииска ми се да запаля поне десет цигари едновременно като вълка от “Ну погоди”. “Ще го родя, нямам друг избор”, това беше следващата ми мисъл след тази за цигарите. Пълна бъркотия – така ми се пуши, ще го родя, нямам избор. . . Все едно щях да раждам пепелник, в който да загася изпушените фасове.
Споделих новината първо с Мариян – моя барман и най-голямата клюкарка в града. “И ти ли, бе, Бруте?” – това бяха първите му думи. Какво можех да отговоря на подобна реплика, освен да запаля цигара и да издишам тонове дим в лицето му.

-Здравей, Магдалена, Соня се обажда . . . – гласът звучеше глухо и далечно, все едно говори през фуния.
-Не познавам никаква Соня – отвърнах троснато.
-Соня съм, певицата от “Дарк Ейнджълс”, преди около месец свирихме в бара ти, сещаш ли се?
-Ааа, Соня, ти ли си? Извинявай, но ме хващаш в малко неудобен момент. Какво мога да направя за теб? – веднага си спомних изпитото й лице и разпилените коси в стил Дженис Джоплин.
-Ами, с момчетата се чудехме дали би имала нещо против ако организираме едно готик парти в бара, да речем след около месец? Ще поканим няколко наши приятели, също музиканти и може да заформим жесток купон. Как ти се струва?
В момента нямах сили да възразя, затова й казах, че ще си помисля и пак ще се чуем. Това като че ли я изненада и тя побърза да затвори преди да съм й отказала директно. Изключих мобилния си телефон, домашния също и се изтегнах на дивана пред телевизора. Бърти се настани безшумно в краката ми – пазеше ме. Откакто бях бременна, той сякаш усещаше нещо, защото беше развил направо маниакална привързаност към мен – не даваше на никой да ме доближи, ръмжейки предупредително и придавайки си вид на Баскервилското куче. Моят храбър бодигард Бърти, как ли щеше да ревнува, когато бебето се роди . . .
Беше краят на юни – един мрачен и дъждовен юни, през който слънчевите дни се брояха на пръстите на едната ръка. Докторът определи термина ми за 21 януари. Бебето щеше да е зодия Козирог или Водолей. Ако е момче, бих предпочела да е Козирог, ако пък е момиче – Водолей. Жените-водолеи са много магнетични – не толкова привлекателни физически, колкото енигматични, това е точната дума. А мъжете-козирози са чаровни мърморковци, при това доста интелигентни мърморковци. Не бих имала нищо против синът ми да е чаровен мърморко.
“А каква ли зодия е Пиер?”, запитах се докато се отпусках в обятията на съня. “И как ли би реагирал ако знаеше, че съм бременна с неговото дете?”, това беше последната ми мисъл. Бърти сякаш се беше научил да чете дори мислите ми, защото се надигна и изръмжа тихо.
“Спокойно, Бърнард, няма да му казваме”, прошепнах тихо и заспах.