автор: galachad

Луйната като бяла пита
блести в нощтното небе
и аз човекът с колелото
що път до село чака ме.
Бактиса ми от тая беднус
градът е щура уйдурма.
Напред към селската ни къща
аз тук се чувствам у дома.
Навред чак хуризонта
сей проснала зелинина
а селуто в средата свряно
ачък кату мома.
И скромну хем, с кирпични къщи
ни ток ни интернет.
Човек звизди и дива същност
и тук там някуй плет.