Обичам ли те? Всъщност и аз не знам!
Но няма ли те, ще полудея...
И ревнувам... и на никой не ще те дам,
а уж си мислех, че се владея!
Нужен си ми! Защо ли? - не знам това!
И с безумства душата си тровя...
И те искам и през глава
тичам - да те видя отново!
Ясно ми е - всичко е само сън,
но не искам да се събудя!
И какво ли за тебе съм,
все се питам и все се чудя?!
И в гърдите сподавям вик...
Помня всичките твои ласки,
помня всеки откраднат миг...
и отново си слагам маска.
Нямам право да се впускам в мечти,
но пред мен пак изплува лицето ти
и в съня ми отново си ти...
И вече знам - искам сърцето ти!!!
Обичам ли те? - този отговор си го знам,
но се мъчех да го отричам!
И устата мълчи като няма,
но сърцето ми... те обича...