Във мрачен и тъжовен ден
случайно царят бе нападнат
от сфинкс безмилостен и необикновен –
свирепост грозна, непозната.
Нахвърли се внезапно той,
настръхнал в жадна злост.
Със зъби остри и със ноктите
стовари с дива ярост мощ.
И в схватка на жестока крайност
Едип уплашен е до смърт
от урода проклет, досаден
от ужаса на дива плът.
Едип си знай – със страх не ще да победи.
Съвзема се в двубоя да излезе пръв,
макар със рани, с болка в гърди
и за честта пролята кръв.
Проблясва пламък на успеха,
но погледът не просветлява.
В далечината там се рее,
където пътят се стеснява.
От Тива горда той извива
и някъде в Колоно пък спира.
Не носи радост таз победа,
а нови тежки изпитания.
Константинос Кавафис - 1896 г.
Превод от гръцки – nadvas