автор: Si

В небето - люлка,
люлее часовник,
които поклаща
уморени стрелки.

Часът е загубен,
пропусна да бърза,
пропусна да бъде,
недей го търси.

Там горе във облак,
намерил бил някой
небесен часовник
на моите мечти.
Но аз не го знам.
Само го чух да тиктака
в моите мисли и в твоите очи.

Този часовник
треперел от болка,
когато някой решил да свери
тези малки,
но толкова крехки,
раними стрелки.

Тик-так, тик- так-
и оттогава часовникът
вечно скърби
и не спира да плаче -
няма покой за неговите
стрелки.
(той вече няма мечти)