Догони ме едно листо изсъхнало,
танцуващо на мокрия паваж,
подритна ме по токчето очукано,
прескочи локва и отпраши на зиг-заг.
Затичах се след него. Иззад ъгъла
ме спъна вятър, и нахално за капак -
подхвана шапката ми, някъде я духна,
разроши ме, и бързо се отвя!
Ядосах се на времето, на вятъра,
на себе си, че докривя ми пак
за миналото, тръгнало нанякъде.
А толкова обичам есента...