автор: Si

На прах от синкав дъжд
цигареният дим дълбае златна ръж,
превръща я във мим.

Утринни звезди, посипани по мойта рокля
свалям.
Голотата ми вземи
и покрий със твойто тяло.

Ако съм ти нужна ме завий
и недей ме пуска да се плаша
във света от лепкави мечти,
да опазя моите такива,
че денят е дълъг в самота,
а нощта не е щастлива.

Подредени като в библиотека
моите мисли вятърът раздуха
и ги пръсна във небето,
търся те да те прегърна и целуна.

Ти недей да ме заливаш,
щом не съм те молила да ме
обсебваш.
Моите рамене изстиват,
щом те няма да ги галиш с
трепет.

Рано е да си отиваш...
Да си ида аз недей ме пуска.

В твоят дом - и хаос и пустиня
да нощувам искам,

на закуска ще те любя...