автор: Gabrielle_

Живях,
живях,
живях...
...така до
осемнайсет.
Какво видях-
успях
на пръсти
да застана
пред страха,
пред ужаса
от загубите...
Вървях
и не сред облаците -
долу,
под краката си
открих
ключалката...
Разбрах,
каквото там
разбрах...
и май сега
ми стига
толкова.
И да си ида -
мен не ме е вече страх,
че истината
в края ще да е
на обиколката...
защото
аз разбрах,
защото знам -
най-истинския стих
го пише болката.