автор: dr_abdul

Влюбеното цвете
Ханин Хиндие- Палестина

Кратък е животът на цветята
Също е кратък и нашия живот
Цветя разцъфтяват, разпространяват аромат и предизвикват усмивки на лица на хората, страдащи от болка, защото знаят, че няма за дълго да живеят.
Защото животът на розите е толкова кратък?

Един ден утрото събуди мъничко цвете, което разтвори очите за слънчевите очи и вдиша дъха на светлина, топлина и обич. Мечтаеше за една очаквана настъпваща радост, за която е мечтала от както беше мъничка пъпка. Засмя се на първата птица, която го закачи и на първата пеперуда, която кацна на неговите клепачи. Вдигна тънкото си вратле и се огледа наляво и надясно, сякаш желаеше да прегърна цялата вселена около себе си с цветното си сърце, препълнено с аромат. Запя... затанцува с мелодиите на нежния бриз. Омая го онази небесна светлина, идваща от блестящата с приказна си привлекателност луна. Изчервиха се бузите му, когато луната го погледна, усети разтърсване в цялата си същност и сладък трепет... То се влюби в луната от първия миг. Въпреки нежното си детство, то усети любовта. Попита своите приятели за онази вълшебница, стояща между облаците. Те му отговориха, че е луната – ВЪЛШЕБНИЦАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, КОЯТО ПОДСЛУШВАЛА ТИХИЯТ ИМ ШЕПОТ ОТ НАЧАЛО НА ВЕЧНОСТТА.
То се влюбило в луната и любовта разтърсило малкото му сърце.
Запяло й със стеснителен глас докато то я наблюдавало с влюбен поглед, а тя му пращала букети любов с нейните диамантени блестящи очи, които добивали очарование като неговата цветна красота.
Пееше то и пееше за любовта, четеше най-искрените молитви и най искрените думи,
за да се събере с любимата си, въпреки че бе разбрало, че такава мечта е невъзможна.
Знаеше, че тя е небесната, която никога няма да стъпи на земята.
Ден след ден малкото цвете растеше и се разхубавяваше. Неговото аромат все по-широко се разпространяваше, изпълвайки вселената с магия, любов и сладък мирис.
Увеличаваше се и неговата любов към небесната луна. То никога не е заспиваше през лунните нощи, за да не изчезне тя от неговия поглед. С голяма болка преживяше нейното отсъствие през тъмните нощи. Но то откри болезнената истина, че любимата му луна, която обикна до лудост, не е само негова, а и за милиони цветя преди него и ще остане за милиони от тях след него. Тя е просто една светлина, в чийто блян цялата вселена попада. Тя е сияеше за цялата вселена, а то е беше едно нищожно слънце сред милионите същества. Тя е ца целия свят, а не само за него и се усмихва на всички рози, и се закача всичките други цветя.
То разбра истината, ала любовта все по-силно го владееше и започна да жълтее поради безсънието. От болестта, неговите свежи бузи увехнаха и вълшебните му клепачи паднаха под тежестта на тъгaта и отчаянието. Ароматът му се изчерпи и неговото стъбло отслабна. Песните му станаха тъжни. През това време, високо стоящата небесна луна го гледаше с усмивка.
Толкова е трудна невъзможната любов.
Толкова е болезнено да обичаш онзи, който не обръща внимание на теб и твоята мъка.
Влюбеното цвете продължаваше да увяхва, докато листо по листо се отрони в една тъжна трагична сцена, а неговата несподелена любов към високомерната луна го владееше до смърт. То я гледаше с болка и огорчение. Докато издишваше последният си дъх, каза:
- Доближи се до мен поне за един последен миг от изчезващия ми живот... мила луна, аз те обичах до смърт. Целуни ме за сбогом ... заради тази целувка аз досега оцелях. Нека да заспя на твоите гърди, защото няма да се събудя след това.
Но високомерната небесна не би слязла от висините заради него. Тя бе създадена за да бъде обичана, а не да обича, за да й пеят влюбените и поетите, и за да прекарват очите безсънни нощи за нея. Ако любовта бе нахлувала в нейното сърце, нямаше да оцелее милиони години със запазена светлина и разкош. Беше създадена за да вдъхновява любов, поезия , изкуство и мелодии и за да подарява светлина и безсъние.
Тя е небесната... която разтърсва света и не пада.