автор: smile1

Звук на желязо-
ето я,тя.
Студена и мрачна,
вледенява нощта.
Пристъпва безмълвно,
без гримаса човешка,
с наметалото черно
...можи би,грешка!
Дебнеща участ,
всеки миг,
всеки час,
дали ме улучи?
Май даде ми шанс.
Кога ли ще хлопне
с косата подострена?
Душата ми тръпне...
не съм май подготвена!