автор: biruni

Резен слънце в чашата със ром
и мъничко тъга по това, което
си отива. Захар по ръба на самотата -
Джоплин (Джанис) плаче,
Джоплин (Скот) пиян танцува,
бос бездомник джапа в локвите.
Една невинна Кармен върви по тротоара -
прозорците нахално зяпат.
Елиът на покрива - настръхнал котарак,
драска с нокти по луната, жена е му е самотна.
Лудата, която храни котките, сънува в парка,
че е Одетта, а после и нощта си тръгва
все едно е някой Зигфрид...