Къщата се приши в скъсаният здрач.
Керемидите,
угаснаха от влагата
като свещи в които не е имало
кой да повярва.
Залезът запали прозорците
И увяхна уморен
в прегръдка,
от дъх на сутрешни цветя
И прясно окосена мъка...
Вратата се отвори -
добро утро мамо...