автор: nadvas

Небето е ръждясало. Май ще вали,
животът ми се вее сред умни глави.
Проблясва светкавица от вихър и стон,
затварям прозореца на крепостта – дом.

Забожда се мракът в завеса от стъкло,
то сякаш проплаква, че навън е само.
А утре ще прогледне, измито, нали,
на слънце прозрачно ще заблести