Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 829
ХуЛитери: 0
Всичко: 829

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГлобални проблеми и заблуди...
раздел: Есета, пътеписи
автор: lubimo

Между другото – честита трета световна война!
Някои очакваха да я видят такава, каквато я познават, но тя се появи в нов съвременен вариант – икономическа. Вместо с оръжия, кървища и разрушения борави с пари и други видове енергии! Вместо физически убива психически! Оставя пустош и отчаяние в хората. Представете си Хирошима в душите ви.


Особеното и различното е това, че до сега трупането на богатства следваше логиката на притежаването и трупането на материални богатства, но междувременно ценностите се промениха и материалното става все по-не доходоносно.

Информацията и енергиите, с които хората постигат целите си станаха много по-ценни и апетитите в тази насока промениха статуквото и са на път да променят съзнанието ни в тази нова посока. Когато някой ти предлага да си купиш луксозна яхта, той не залага на това, че ти е нужна, колкото на въображението ти, в което има място дори за космически кораб.

Ако до преди време материалните богатства, бяха източник на богатства във вид на пари, то сега те се превърнаха повече в бреме за собствениците си, които предпочитат да се заиграват единствено с облагите си от тях - с паричната им себестойност. Някога материалните богатства бяха гарант за богатство, а сега единствено парите имат стойност и от нея зависи и тази на материалното.

Идва време, в което материалното, ще бъде дадено на плебеите в интерес на нестихващата им алчност в залог на тяхната енергия и ще се печели именно от нея, без почти никакви инвестиции. Като пример се сещам за селяните, които веднъж придобили собственост в града и останали без поминък се върнаха на село, но вместо да продават апартаментите си, ги дадоха под наем. Вземете, ако щете GSM услугите, които родиха нов вид потребност за общуване, а сега са готови и без пари да ти предоставят апарат, само и само да станеш техен клиент. Ако това не стига, нека си поговорим за обратната страна на Интернет, която освен огромната си полза, която продължава да има съмнителна стойност предостави прекрасна възможност на хората да разрушат морала си и всички традиционни ценности.

Примерите са безброй и общото са вещите, чрез които ни изсмукват най-ценното – човешката енергия. Пробутват ни и различни видове енергии, с които сами се обвързваме все повече и без които в скоро време ще бъдем като животни. Можете да спрете електричеството на работното си място или у дома си, не зареждайте с гориво транспортните си средства и ще разберете за какво говоря. Всъщност нищо ново не казвам, защото то е очевидно и всеки усеща проблема, като горещо яйце на врата си.

Успоредно с всичко гореизброено се случва и нещо още по-страшно, а най-вероятно то, е в основата на всичко, а именно една психологическа особеност, която различава мъжът от жената. Разликата е в това, че жените са логични в своите решения, но не са такива в събирането на информацията, а мъжете са логични в събирането на информация, но не винаги са такива в използването й.

Системата е изградена на стария принцип – „Разделяй и владей!”, но този път ни разделя предимно на полов принцип и така всеки става предател за другия в семейната общност спрямо общия интерес. Жената си купува кола като гледа тапицерията или цвета на колата и ако има парите в джоба си ги дава и е щастлива, а мъжът се интересува от разхода на гориво и мощността на двигателя, но в крайна сметка отново изважда парите си и купува предимно с емоциите си.

В този ред на мисли, съвсем малка част от хората се заробват с вещи, съзнавайки истинската си потребност от тях и именно това е причината в един момент мъжът и жената да се окажат един срещу друг в необявената война за надмощие в една чисто субективна необходимост да доказват себе си и вкусовете си, като отстояват въображаема позиция - „Изхвърлят бебето с водата!”. От това печелят отново и отново търговците – посредници, които най-често са лумпени и дори не знаят за какво го правят. Радват се на човешката глупост.

Войната от масова и обществена се е превърнала в чисто битова и подобно на епидемия заразява обществото, като разрушава градивните му единици, още в самия им зародиш, на ниво потребности и нужди.

Хората населяващи Балканите, са древни със своите традиции и все още съхраняват връзката си със земята и природата, с традициите за живеене и правене на удоволствия, набавяне на нужното и опитомяването на потребностите. Именно това е причината толкова трудно да приемаме внесените физически правила на Запада и с единия крак да продължаваме да отстояваме привидно архаичните си навици. Получава ни се, защото все още в голяма степен прехраната ни зависи единствено от нас самите и връзката ни с благоприятния климат, в който живеем, и не е характерно за хората от по-голямата част по света.

Алчността на империалистите, направи така, че технологиите станаха достъпни за всички и така отново на дневен план излязоха древните и най-първични ценности, които обаче са даденост за едни и невъзможност за други. Изостриха се уж забравени апетити, които тласкат хората в нова – стара борба за оцеляване. Можеш да живееш в цивилизован свят и да умреш от глад, живеещ в кашон на входа на луксозен магазин, не толкова от липса на пари, колкото от липсата на човечност. Можеш да имаш много пари и да ги загубиш за секунди. Можеш да имаш страхотна работа и да бъдеш изхвърлен във всеки момент. Можеш да притежаваш огромен хотел и да има стойност единствено на никому ненужна помпозна сграда. Можеш да имаш голям бизнес, който да се срине с гръм и трясък. Може да живееш сред тълпа от хора и никой да не те забелязва...

Апокалиптични, авторски филми, като „Бразилия” и „Гражданинът Кейн”, започнаха да добиват смисъла на сто процентово предсказание на своите автори, превръщайки се от фантастика за едно време в реалност за нашето.

Най-ужасното е това, че в това време хората продължават да възпроизвеждат илюзии, само и само да защитят личното си достойнство в името на това, да не изглеждат пълни неудачници.
Ако до скоро най-страшното в световен мащаб бяха натрупаните оръжия, които някой можеше да взриви във всеки един момент, то сега дойде времето, в което най-опасни станаха собствените ни илюзии, които бавно ни притискат към стената на безизходицата.

Не е ли достатъчно абсурдно, че всичко, което правят политиците напоследък е все по-нечовешко, инфантилно и глупаво и най-вече безполезно за хората, които управляват? Не само, че живота не става по-добър, а става все по-отчайващо празен, безсмислен, евтин и объркан? Тръгнете да пътувате безцелно хиляда километра и ще го усетите! Така ще разберете, че единствено от вас зависи къде искате да отидете.
Ако безпътицата може да бъде изход, то сега е златната й възможност – звезден шанс за този феномен.

Разговаряйки с един студент, който цяло лято работи в САЩ в един пътуващ Увеселителен-парк стигнахме до извода, че хората навсякъде по света са еднакви и имат еднакви мечти и потребности. Еднакво са умни и глупави, примитивни и възвишени, но в същото време имат и еднакво ниво на съзнание, с което биха могли трезво да преценят, че единствения изход на човечеството е пълноценното и градивно сътрудничество по посока на справедливото разпределение на благата и енергиите за хората и най-вече собствената им енергия.

Всички се съгласиха, че света благодарение на технологиите се превърна в голямо село, но защо все още живеем по начин измислен преди появата им и се опитваме да го спасим, когато очевидно, че той отдавана не ни върши работа, а ни погребва с часове. Защо продължаваме да се делим изкуствено, когато е очевидно, че това, което ни различава е в значително по-малка част от това, което ни прави еднакви?

Може би разума ще надделее и наистина това ще бъде основата за новото съзнание, с което ще трябва да живеем, но е крайно време, да проумеем, че всеки със своя собствен принос в момента подпомага апокалиптичните световни процеси, благодарение на собствените си болни илюзии. Би могъл процеса не само да бъде спрян, но и дори да придобие обратен знак, ако започнем да мислим глобално.

Всички сме едно и живеем на едно място, което, ако не измислим начин да съхраняваме и развиваме, ще се сгромоляса от само себе си и оцелелите ща бъдат най-потърпевши!
„Наблюдавахме погребална церемония, след която вървяха наскърбените. Мъртвия изглеждаше блажен.”

Третата световна война не е глобална, а по-скоро е във всеки един от нас, което я превръща в глобален проблем! Света може да изчезне просто с един SMS!


Публикувано от alfa_c на 10.10.2008 @ 16:03:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   lubimo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
317 четения | оценка няма

показвания 7117
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Глобални проблеми и заблуди..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Глобални проблеми и заблуди...
от mamcheto на 10.10.2008 @ 23:56:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не са много хората, които гледат на света от този ъгъл.
Превръщаме се в роби на вещите си.
Превръща ме се в роби на "искането" си. И в налудничавата борба за придобиване на още и още губим себе си, закърняват сетивата ни, забравяме, че има други хора. Забравяме и че една добра дума, казана на някого в труден за него момент е безценна, а всичко друго - вятър работа.
Всеки ден се сблъсквам с човеци, които са забравили какво е то човечността.
Разприказвах се, ама тая тема и мен много ме човърка.
Поздрав от мен.
И усмивки, че ако и тях ги забравим, съвсем ще я втасаме!
:о)))