автор: foolish

     Денят беще добър за мен.Доста хора се отпускаха и ми даваха по някоя банкнота с усещането,че са сторили добро.Някои го правеха за да успокоят съвестта си,други смятаха,че по този начин едва ли не ще си усигурят място в рая,но в крайна сметка това си е тяхна работа.Като прецених,че съм събрал достатъчно реших,че няма да е лошо да се омитам въпреки,че бе още рано следобед.Свърнах по една тиха уличка за по-напряко.Не бях изминал и тридесетина метра,когато група тинейджъри с ножове ме заобиколиха.
- Излизай от джобовете,боклук ! - извика единият ,след което се нахвърлиха върху ми.
     Като видяха,че няма да могат да ме свалят с юмруци, ме препънаха и започнаха да ме ритат с целите си обувки,тип "кубинки".До като ме ритаха в главата и корема,минаваха пешеходци,които извръщаха глави и заобикаляха,свили се в черупките си.Никой не се намеси.
     След жесток ритник в главата всичко около мен избухна и потънах в мрак.Когато отворих очи,улицата бе пуста.Изправих се и се отупах от прахта.Цялото тяло ме болеше,а главата ми бе в цицини.Повлякох се към "Борисовата" градина.По пътя установих,че са взели само парите от джобовете.Другите си стояха непокътнати в тайника под мишницата на връхната ми дреха.
     Винаги съм се страхувал от подрастващите.В тях няма никаква милост,не познават болката!Защо трябваше да ме удрят така жестоко?!Нима можех да им се опра?Парите можеха да вземат и без да ме пребиват!Но така се доказват пред себе си и най-вече пред другите.Бях сигурен,че ако спипам който и да е от тях насаме,щеше да се разреве и да му потекат сополите още след първия шамар.
     Такива мисли се въртяха в главата ми по пътя към "Синьото" кафе.Купих си четири бири и цигари и се отправих към строящият се по-нагоре тунел за трамвая,където се подслоних за през лятото.Слязох в бърлогата си.Учудех се,когато видях,че някой седи върху постлания с картон и стара черга бетонен под.Спеше облегнал гръб на стената,с клюмнала върху гърдите глава.
     - Хей ! - провикнах се,но той не реагира.Приближих се и видях,че е младеж на около осемнадесет години.
     Разтърсих го леко и от скута му изпадна пластмасова спринцовка като тези,с които инжектират "Инсулин "на диабетиците."Господи! - възкликнах - Само това ми липсваше!.."Не знаех какво да направя.Стоях и гледах като хипнотизиран кървавата игла,забита в един от пръстите на лявата му ръка.Обикалях край него,почесвайки се по главата.Цицините пареха.Някои бяха станали колкото орех,но в момента не ми бе до тях.Протегнах ръка и изправих главата му.От устата бе текла лигава пяна,която започваше да засъхва,а лицето бе посиняло,с тъмни кръгове около очите.Изглеждаше ужасно в полумрака и усетих как кръвта се смразява във вените ми.Пряко волятя си докоснах врата му.Долових съвсем слаб пулс с пръстите си.
     Жив е ! - отдъхнах си - Трябва да направя нещо !...Трябва да направя нещо!... - повтарях си на ум като развалена грамофонна плоча.Не разполагах с време,за да повикам помощ.По едно време мозъкът ми проработи и се сетих,че припадналите ги заливат с вода.Нямах друго,освен бирата под ръка,затова извадих две шишета и счупих гърлата им в стената."Ако не помогне,поне няма да навреди!"- Реших и излях едното върху главата му.Течността се стичаше по тила и лицето му.Отми част от пяната около устата и сега изглеждаше по-малко зловещо.Постепенно се успокоих,придобих увереност и си припомних лекциите за оказване на първа помощ от казармата.
     Поставих го да легне и разкъсах блузата му,за де стяга гърдите му.Изсипах част от втората бира отляво върху гръдния му кош и започнах да масажирам и да притискам силно,за да възстановя сърдечния ритъм и дишането.Скоро усилията ми бяха възнаградени от силно прохъркване.Пръски слюнка изригна от устата му и опръска лицето ми.Повдигна ми се и повърнах върху него,без да успея да извърна глава.Отпуснах се капнал от умора.Всичко ме болеше и нямах сили дори да избърша лепкавата слуз от лицето си.Посегнах към бирата,понеже гърлото ми бе пресъхнало,но сега,когато се поуспокоих,че най-страшното е отминало,ръцете и дори цялото ми тяло започнаха да треперят.Отказах се да пия,за да не си разрежа устните.С останалата течност измих лицето си и част от повръщаното.
     Усещах,че съм пропуснал нещо,но не се сещах какво е."Майната му - рекох и се отпуснахбезпомощно до стената.Цицините на главата ми пулсираха,все едно,че биеха барабани.Наркоманчето прохърка и отново спря да диша.Между краката му се появи мокро петно.
     - По дяволите! - изругах - Та той ще се удави в слюнката си! - спомних си,че трябва да подложа нещо под главата му и да я извъртя настрани,та слюнките да изтичат.Отблъснах се от стената и долазих към него.Свалих дрехите си и ги подложих под тила му.Започнох да притискам гърдите му с цялото си тяло.Никакъв успех. Отново започна да посинява.Вените на врата се издуха и пулсираха.Опитах се да отворя устата му.Стиснах здраво бузите отстрани и видях,че си е глътнал езика.Посегнах да бръкнас пръст,когато челюстите щракнаха като капан.Устата се затвори отново от силен спазъм.Ако бях бръкнал,щеше да отхапе целия ми пръст.Взех клечка от земята и опитах отново,но спазъмът се повтори и я прегриза като сламка.
     Трябваше да побързам.Не разполагах с никакво време.Измъкнах кървавата игла от ръката му и я забих в мускула на челюстта.Устата се отвори и с остатъка от клечката избутах езика обратно в устната кухина,след което съм припаднал.От малък не понасях кръвта.
     Когато се свестих,младежът гледаше глупаво срещу мен.Плюеше тресчици с кръв.Сигурна бях разранил езика с пръчката.
     - Кво е тва,бе? - попита,размахвайки с ръка повърнатото и бирата върху гърдите си. - Как смърди само...Ама това е драйфня,бе!Ти ли го направи?
     - Спасих ти живота!...
     - Тоя па!"Спасил ми живота..."Лайнар!Глей кво си направил бе,боклук!И фанелката на "Ив Сен Лоран" си ми скъсал!Знаеш ли колко струва бе,нещастник?А главата ми от какво е мокра? - той се изправи и от малкото джобче на дънките си извади няколко пакетчета,подгизнали от бира и урина,като тук-там се забелязваха и полепнали парченца от сутрешната ми закуска.Отдели три от тях,които не бяха пострадали много и ги изсипа в капачка от уиски.
     - Не тук!Не го прави!... - едва изрекох.
     - Я трай,бе! - отвърна и продължи.
     Нямах сили да се противопоставя.Тялото ме болеше и отказваше да ми се подчинява.Гледах безучастно как загрява със запалката сместа в капачката.
     - Защо ми е мокра главата бе,гъз?
     - Изпиках се върху нея!А задника, не те ли боли? - прошепнах ядосано,след което съм заспал.
     "Защо ли ми трябваше дя се заяждам?!? - упрекнах се,когато се събудих.Бях сам.От наркоманчето нямаше и следа,от парите ми в тайника - също.Впрочем,не съм прав като казвам,че нямаше следа от него.Освен кървавата спринцовка,върху дрехите,които бях подложил под главата му,на две педи от лицето ми се мъдреше дебела и миризлива "следа",която събираше мухите.а до мен имаше бележка.Вдигнах я и застанах така,че оскъдната светлина,която проникваше да пада върху хартията.Присвих леко късогледите си очи и прочетох :"Когато се събудиш,бъди благодарен,че ТЕБЕ не те боли смрадливия задник !"

07.95Г.
вАРНА