автор: diogen

Незнам дали да продължавам аз да пиша
Или в ъгъла на непостоянството да се сниша
Чета и плача,плача и се смея
Но да критикувам никак не умея
А пък писането е за даровити хора
Които да си пасват с хора
Индивидуалист ли си -не се хвали
От писането по-добре се откажи,

Стоя си значи с мислите прокажни
Имам си да върша неща къде по-важни
Но страницата ме влече и дърпа
Чак сърчицето ми припърпва
Да чукна пак аз някой ред
И наредя герой на плет
За да не остане той назад
Па макар и непознат