Н има така съдбата е решила
А з пак да страдам, мислейки за теб.
П ривличана от магнетична сила
Р азбирам колко много си далеч.
А може би така е по-правдиво,
З ащото всеки има право на любов.
Н а другата дай всичко най-красиво,
О бичай я и то за цял живот.
Ч удесните си спомени изтривам,
А мислите за теб потъват в мрака.
К расиво беше всичко, но разбирам:
А з
М оже би напразно чакам.