автор: rosita

Не искам да си спомням за раздялата
и да усещам повече тъга,
за любовта, която върнах цялата,
за розата, захвърлена в снега.
За твоите лъжи измислени
набързо късно през нощта,
за верността, за всички истини,
които с трепет ти ми обеща.

Не искам да си спомням и за срещите,
които ти пропусна май напук.
Но незапалени на масата са свещите,
които скоро ще запали друг.