автор: deshi

В полето на мълчанието потъвам…
Във всепоглъщащата тишина…
Отсъстваща съм? Не, почивам само.
След туй душите ви ще запленя!

Сега съм там, където има
от охлюв раковина сред цветя
и езеро, и гледка несравнима…
Сред всепоглъщащата тишина.

Сама съм, да. Но не самотна.
Създателят е с мен - на чаша чай.
Общуваме, а той ме омагьосва:
" Без мене си заникъде - признай!"

"Признавам, аз без Теб не мога
и Ти не можеш сам - това го зная."
Разменяме си закачливо поглед
и тихичко допиваме си чая.

От всепоглъщащата тишина
възкръсвам чиста, несравнима.
Какво е тишината и Кога е?
По-важното е, че съм тук и че ме има!