автор: alkaltchev

Изкована от камък.
Така те видях.
И такава за мен ще останеш.
Все едно във картина бях влязъл.
Вървях
в свят и земен,
и приказно странен.

Даже стъпвах на пръсти.
От страх да не би
да събудя от сън тишината.
Меки, топли нюанси
на камъка сив
търсят свой аналог в планината.

Всъщност спрялото време
зазидано бе,
в непристъпни
стени и дувари.
Чудни къщи, градени
преди векове
се притискаха рамо до рамо.

И застинали в някакъв
странен мотив,
те подпират с глави небосвода.
Сякаш казват, че камъкът
още е жив –
няма никъде мъртва природа.