автор: dona

но е напълно възможно и ти да си ме изгубил
тъмен е лабиринтът и светли посоките
харесах си едно дърво с червени листа
другите са ми скучни
и се усмихвам
докато прибирам цветята в стаята
зелени са въпреки бурята вчера

няма те няма ме
изобщо много ни бива в нямането
затова че е есен няма да спорим
топло студено слънце дъжд
а последният вятър те отвя
на север от планината

опитвам се да задържа равновесието
но не успявам да удължа дните
затова нощите ми са неспокойни
сънувам не сънувам повече е бълнуване
и разрошени мисли

ще те открия в началото на лятото
тогава пясъкът е топъл
и стъпките ти
ще са като татуировка по петите ми