автор: KBoianov

...Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата;когато няма посоки и изтерзания ти вик ечи в секундата замръзнала реалност – не губи упованието си в Отца!
Там –в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в сърцевината си и виж как се спуска златния прах от Светия Дух, как шепти вълшебно и носи изцеление и мир!
Разбери- този миг на покой не е безпосочие, а глътка въздух преди следващите стъпала нагоре!
Всяка златна прашинка, поета от духа ти е сила и мъдрост за следващата крачка!
Не е наказание покоя, а размисъл и събиране.
Не е покой златният дъжд на Духа Свети, който милосърдно те изпълва с огнена сила!
Той е урок за търпение и смирение, усет за изпълненост.
Защото що за крачки ще са тези, които нямат посока и сила?
Що за вяра ще е тази, която не е изпълнена с огън?
Поеми с любов лековития златен дъжд в същината си, човече!
И не ропот, а възхвала ще извика душата ти към Духа Свети!
Сега и винаги, и во веки веков.
Амин.