автор: Hulitel

Не ми остави друго,
освен да я досъчиня
и да я поканя в мислите си.

Там няма да ми откаже.
Нито ще ме кара да чакам, чела е "Малкият принц"
(както и всичко, което аз сам чел,
онзи ден започнах един цитат, а тя го довърши – и цитата и мен)
Гримът й ще е умерен, иначе е никакъв.
Няма нито да сере, нито да кърви.
Няма да я боли глава,
няма да повръща без да яде,
няма да прокарва лекарства с цигарен дим.
Но ще пие.
Както бира, така и Бейлис.
И пиянството й ще е опияняващо.
Нощем ще мирише на нещо, което не мога да определя,
но определено бих го облизал.
Дори и да е черна (а тя е), винаги ще е руса,
не защото космите са ми от особена важност,
а защото, когато са руси, запушват сифона по-хигиенично,
а когато са по бедрата, минават за мъх.
Мургава е, и още как,
но както когато си мургав от солариум, не по рождение, нали се сещаш...
Ще говори с акцент. Върху мен.
Ще се чука.
Ако не може да се чука, ще се съвокуплява.
Ако не може да се съвокуплява, то поне ще прави любов.
Ще е емоционална,
ще плаче,
и ще се смее шумно,
и ще е лекомислена,
а често и глуповата,
но не за да прави себе си по-женствена, а мен по-мъжествен,
ами ей така, само за да изглежда нормална.
Ще ругае без да се изчервява
и ще се изчервява без да има защо.
Никога няма да стане майка, съпруга и домакиня
и да превърне мен в баща, съпруг и кръшкач.
Ще почита самотата, но няма да я предпочита.
Първата й целувка ще бъде с мен.
И ще я направи така, все едно ще й е последната. Пак с мен.
Ще е безсмъртна.
А също и луда.
И няма да е художничка,
а скулптур,
и аз ще съм любимият й материал...

Предпочитам я съчинена.
Предпочитам се тъжен.