Понякога, почти редовно - даже досадно натрапливо - мисля за формата и съдържанието.
Индийците повдигат първи темата с религиозно философския образ на Мая богиня на Илюзията, в женски род и измамна в своята същност. Власт и съдържание. Не етичен дисонанс. Узаконяване на наблюдението. Завладяващ сън и предупреждение с посочване на целта с която трябва да се борим и изначална концепция за желаещите промени и себеутвърждаване. Дали формата определя съдържанието на обекта и дали са свързани или съдържанието и формата са разделени.
И защо съществуват толкова форми които ни харесват, а съдържанието не и обратното. И къде в тези тъжни размишления остава ролята на Символа, грабващ въображението и примиряващ амбициите в една праволинейна плоскост на определеност и щастие. Копнежа за красота вписан в етическите постройки градени от художници и философи, от древни времена.
Красотата е динамично понятие и но е по консервативна и непроменлива единица, докато съдържанието, като една по-скрита и трудно видима субстанция се подава на вътрешната структира на възприемащия. Неговите нагласи и очаквания определени от жизнения му опит и концепции за развитие, заложени при възпитанието, изграждането на възприемащия субект.
И защо символа е свързан така силно с външното лесното за възприемане а не с вътрешната субстанция. Или това означава, че символа не трябва да бъде свързван със съдържанието тъй като външното запазва своята привлекателност единствено с простотата на внушението си изпълваща по един категоричен и безапелационен начин възможноста за Възприемане на Красотата. Т. е, самата същност на красотата се концентрира в простотата.
Но външната изява се управлява все пак по свой начин категорично от Съдържанието. т. е Външното не може без съдържанието. И в тяхното взаймодействие заедно с многообразието на комбинациите на техните особенности се крие богатството и Многообразието на света който ни заобикаля!