автор: apostolicia

Тя затвори вратата след съседката с известна доза облекчение. Въпреки че я харесваше, даже напоследък я чакаше да изпият следобедното си кафе в неделя. Мимето й допадаше с невероятното си чувство за хумор, с това, че можеше от всичко да направи виц.
Откакто Марти си отиде, Лена някак се отдръпна от всичко и от всички. Гледаше само синовете й да са добре нахранени, добре облечени и да ходят редовно на училище. А, и да се учат прилежно, само ходене на училище изобщо не й беше достатъчно. Обгрижваше ги с душманска настойчивост. Нямаше да позволи да се подиграва някой с тях, че растат без баща.
Тя пресече тъмния коридор, леко отдръпна завеската и погледна навън. Децата играеха. Скоро нямаше да се върнат, сигурно пак щеше да вика след мръкнало по тях през балкона. Всичко са си взели – и топката, и колелетата. Ще играят до тъмно.
Обърна глава. Широкото двойно легло сякаш я мамеше. Господи, колко време мина! И тази Мима! Само за мъже приказва! Лена затвори очи. Тялото й пулсираше. Не искаше да прави повече това. Но...
Краката й с мъка се потътриха по пода. Отпусна се морно на леглото и леко смъкна домашния си клин. С неохота се предаде на желанието. Пъхна ръка в нощното шкафче, порови вътре и измъкна малък предмет. Стисна клепки настойчиво, сякаш никога не би искала да се отворят...
“Ела при мен, седни на коляното ми, целуни ме. Толкова са меки косите ти. Искам да заровя лице в тях и да ги целувам, да докосна с върха на езика си нежните ти уши, знам как те възбужда даха ми близо до тях. Сладка си. Като горска ягода. Като вода. Ще те заведа в леглото ни, отдавна не съм идвал, а ти ме чакаш всяка нощ. Ще дойдеш ли с мен, или да те нося до там, както те носех някога, преди да си отида. Обичаш да те полагам на хладните чаршафи, да галя бедрата ти, да ги разтварям с нежна настойчивост, обичаш това, нали?! Целувките ми по вътрешната страна на бедрото, и нагоре, по корема, по гърдите. Харесва ти да се плъзгам бавно върху теб.. и в теб... и ... “
- Върви по дяволите, Марти! – изхриптя.
Този път получи желаното удовлетворение по-бързо от обикновено. Скочи, свенливо вдигна клина и светкавично скри малкия уред, да не го открият двамата й сина. Откакто Марти я напусна в търсене на по-добро семейство, тя се зарече да не допусне никога до себе си друг мъж, който един ден да си иде. Също като бащата на синовете й.
- Проклет да си, Марти! – изсъска с животинска ярост и излезе от стаята си.
А после ведро се зае да приготви утрешната закуска на децата си. Можеше всичко не по-зле от него. Даже и секс можеше да прави без него. Просто една батерия, после бързо забравяне, за да не се срамува от себе си – нищо лично.
Можеше да живее и без Марти!