автор: roza1

вдъхновено от mariq-desislava

По това време
се избистрят водите
и петлите пискливо
викват за нас утрето.
Точно тогава
се срещаме със себе си
и с будните още поети.
Тогава се сгъваме-
облаци тъмни,
пускаме Слънцето
да ни прегърне.
Неизбежното светло
ни грабва,
както циганин момиче краде.

И.....понася ни делника
на своите луди коне.

03.10.2008