Сутрин София е сърдита -
мръсна кална неизмита.
Небето й е червено
от гледката озверено.
Улиците й разорани
няма промяна от лани.
Цял ден едва диша -
как да я опиша…
На всяка крачка кафенета
безброй бездомни псета.
Лъскави лимузини
префучават на дузини.
Вечер е уморена.
Зад бляскави
административни сгради
и лъскави църковни кубета
в крайни квартали
сноват крадци като чакали.
Нощем за кратко заспива -
Вяра, Любов и Надежда
с нежност завива.
В съня си засмяна
вижда се утре
в нова премяна.
София-Елин Пелин 07:30 03.10.2008