автор: timon

Лавандулата против молци -
история и вдетинени рими.
Зачеквам тръненият си венец
и се навеждам пред откос от думи.
Не приюти поредната вина.
Не ме изкара мръсна и нечиста?
Замерваше със сто лъжи,
а сламената ми тъга се сви във свила -
кукувича прежда.
Не се намират думи равни с нож,
по който кървавата ми следа оставя диря.
Във твойта премълчана буйна ръж
на Джени й се иска да е в Троя!
По сто ще те проклинам!
Замълчи!
Във тишината ражда се покоят.
Не искам да съм нито Джени, ни Елена...пада дъжд,
а с моите хиляда и една вини
едва ли ще остана буца черен хляб
и рана!

(„Любов ли бе? Да го опишеш...”)