Развяла
тихи
сънни длани
в гнездо от
вятър
с капчици финес,
събирам
сетния си дъх,
изпявам те
на екс-
протяжно и
крилато,
а след това-
троша
вратата на
мълчанието
и нося в ключ
притихналото ти
до силен
нежен
крясък,
сърце.